Капитал Лайт - Брой 7, 16 февруари, www.capital.bg

от Янко ТЕРЗИЕВ
Маймуни през зимата

        Наградите са заслужени, чувствата - истински.

Високо авторско кино и здрава мелодрама във филма на Милена Андонова.
Кет Стивънс има една песен (Father and Son), разговарят баща и син, старият казва: защото ти утре пак ще си тук, но мечтите ти няма да са... "Маймуни през зимата" е за три жени, които искат мечтите си днес и са готови да се борят за тях. Трите са във времето през 20 години. Историята на Тана (Ангелина Славова) е от 2001, тя е готова на всичко, за да има деца. Нещата с Лукреция (Диана Добрева) се случват през 1981, тя иска всичко веднага, децата нямат значение. Дона (Бонка Илиева-Бони) е от 1961, за нея повече от децата стои само любовта. Освен че са различни варианти на майки и любими, ги свързва и несвършващата българска зима на тъга, мизерия и несъстояло се щастие със знаците на политическото и битовото време. Зима, понякога свеждаща проблема на трите жени до оцеляване и продължаване напред, не до сбъдване на мечти. Тогава те й се съпротивляват всяка според силите си, за което е и филмът.
Да, в "Маймуни през зимата" има метафори, но за разлика от редовния български случай не те правят историите, а обратното. Тайната на успеха му (най добър филм от Източна Европа в Карлови Вари 2006, "Златна роза" във Варна, български филм на годината и предложение за "Оскар") е, че артопаковката не накърнява емоционалното му ядро.
Наред с премислената триделна конструкция, сънищата и визионите, субективната камера и "коментиращия" монтаж (изпълнени не клипово, а в добрите традиции на авторското кино на 70-те, Милена Андонова е с увереността на гена и е гледала правилните филми), "Маймуни през зимата" мисли и за зрителя. Всяка от историите (по три силни разказа на Мария Станкова) е със здрава мелодраматична линия, с релефни, оголени чувства, родени от реални мотиви, случващи се на земни и грешни жени, не на крачещи метафори.
Дона е първичната сила на живота, хубава циганка с три деца от трима мъже. Последният идва с любовницата си, за да й вземе и килима от порутената къща в предградията, докато децата хлипат в ъгъла. Жените кълнат, съседите гледат сеир, москвичът с покъщнината боксува в калта, отговорът на останалата сама с децата и мъката си Дона е отчаяна песен към небето в празния двор. После се хваща да мие нощем улиците, продава тялото си, за да храни децата, но пази чиста любовта си към усмихнатия шофьор на цистерната (Асен Блатечки). В любовните им мигове сред маранята и разлюления на вятъра цъфтящ папур има поезия и виталност, отдавна забравени от българското кино. (Кой каза "Козият рог"?) Но шофьорът е прелетна птица, Дона е отново сама срещу манипулиращия (Филип Трифонов), или възползващ се от нея (Стефан Мавродиев) мъжки свят. Сама срещу живота, подобно героините от големите неореалистични филми. В изпълнението на Бони (голямото актьорско откритие тук) има инстинкт и киногеня, следи от Маняни и Лорен. Такава ще я запомним накрая - изправена пред съдбата си, неотстъпваща от мечтата за любов.
Мечтите на Лукреция са по-практични - кариера, софийско жителство, забременяване от нелюбим мъж. На нея са й оставени най-малко изходи под сюрреалистичния похлупак на зрелия соц. Когато среща истинската любов, не й стига кураж, разминават се. Вместо да слуша сърцето си, тя избира да се впише в схемата, поддава пред системата. Затова и наказанието й е най-жестоко - заради предателствато към женското начало и предназначение. Диана Добрева ("Златна роза" за актриса, във "Варайъти" сравниха излъчването й с картина на Модилиани) качва ролята към високата трагедия, стига трансово сливане с образа, познато от изпълненията й в "Сфумато".
При Тана има повече бит, сигурно защото времето е станало по-материално, мечтата й е сведена до една - дете на всяка цена. Със спокойна настойчивост, изпробвала явните и тайни женски начини, тя е готова накрая "да смени петела", но да стане майка. Ангелина Славова е крехкост и решителност в едно. Жертвата е съпругът, обичлив добряк, но със самолюбие, отключващо финално звяра (Валентин Танев с непознат диапазон). Катарзисната сцена между двамата е емоционалният връх на филма. Отплатата за Тана е възкресеният най-важен мъж в живота й в умаленото копие на сина. В нейното "Стани, Лазаре" има библейско ехо, а самият филм, изстрадано и затова без фалш, стига до жизнеутвърждаващо зърно, до пролука оптимизъм. Отговорността пред живота понякога е по-важна и от мечтите.
Думата дебют няма нищо общо с "Маймуни през зимата". Режисурата на Милена Андонова е с увереност, самочувствие и стилно единство, екипът й помага с всеотдайност. Контролът над компонентите върви заедно със спонтанността, филмът е с просмукваща атмосфера и ритъм, има енергия и замах. Те са и в мъжкия вокал, правещ плавен прехода между различните времена и съдби, когато думите са станали недостатъчни. (Пак "Козият рог"?) Когато живот и условност са се слели в едно. Визията на Рали Ралчев традиционно е по емоционалния пулс на филма, продължава драматургията. Актьорската концентрация също е на предела (с единствено по-слабо звено френският гост).
Какво повече? Вторият филм на Милена Андонова.

Бонка Илиева - Бони в "Маймуни през зимата":





Милена Андонова: "Няма да позволя това, което направи баща ми, да прекъсне"
Дъщерята на Методи Андонов за филма "Маймуни през зимата", баща си и българското кино
Фотограф: Цветелина Николаева
Милена Андонова е с усмихнати очи, излъчва откритост, здрав смисъл и увереност в звездата си. На 10 години е загрижената малка дъщеря на Апостол Карамитев под прозореца на "Бялата стая". На 15 остава със спомена за баща си Методи Андонов и високия му пример в театъра и киното. Завършва режисура в НАТФИЗ (1982) при Христо Христов, Георги Дюлгеров и Младен Киселов. Стажува и има малка роля в "Мера според мера". Игралната й новела "Дни от вчера" (1987), на която е и сценарист, изпреварва с няколко години, има сходни теми и настроение с "дебютите на промяната" на Черкелов, Тодоров, Крумов и Попзлатев, стига до фестивалите в Оберхаузен и Монреал. Милена е сценарист и режисьор на библейската притча "И рече ослицата на Валаам" (1993), селекционирана за европейска награда "Феликс". Преди "Маймуни през зимата" (2006) работи в телевизията, специализира драматургия в Берлин. Милена Андонова е автомонтьор с разряд и майстор на спорта по художествена гимнастика.

Как решихте, че от трите разказа може да се получи филм?

Един зимен ден в края на 1999 ми се обади писателката Мария Станкова с нейна пиеса, мислейки, че съм театрален режисьор. Заедно с пиесата ми даде и книгата си, вътре имаше седем новели под заглавие "Седем гневни жени". Когато ги свърших, бях абсолютно сигурна, че трябва да се направят на филм. Избрах три от тях - "Маймуна през зимата", "Черно пиле, жълта човка и синкоп" и "Стани, Лазаре", защото най-силно разбирах героините им, най-силно им съчувствах, бях потресена от силата на преживяванията им. Като четеш новелите, имаш чувството, че разговаряш с тези жени, че ги слушаш.

Промениха ли се образите на героините, след като избрахте Диана Добрева, Ангелина Славова и Бонка Илиева?

Да. Най-драстично бе при Диана Добрева, защото по сценарий нейната Лукреция бе на ръба да е едно доста неприятно, непроницаемо същество. Диана успя да я направи разбираема за зрителя. Ангелина Славова също промени образа. Нейната Тана е много силна с кроткото си постоянство, докато Лукреция е слаба заради емоциите и амбицията си, пречат й да посрещне съдбата си. Бони не промени героинята си, но я направи по-бляскава и експресивна.

"Маймуни през зимата" напомня "Часовете", в който три жени са свързани чрез образа на Вирджиния Улф. Какво свързва героините от вашия филм?

Трите героини на "Часовете" са свързани помежду си и чрез романа, и чрез други герои, и сюжетно. Трите героини в "Маймуни през зимата" са свързани с едно-единствено нещо - силният им стремеж към щастие. Докато там стоят като частен случай на странно стечение на ред обстоятелства, то "Маймуните" могат да се отнесат към всеки човек. Към стремежа на всеки човек да построи живота си според представата си за щастие. При моите героини се получава така, защото те не следват естествения ход на съдбите си, а искат да ги подредят, да ги насилят дори. Те правят това, което правим всички ние - следваме илюзиите си и се разминаваме с истинския си живот, който би могъл да бъде наистина прекрасен.

И попадат в порочния кръг на страданието?

Аз не мисля, че трите героини на "Маймуни през зимата" страдат. Отчаянието е най-страшното нещо. Друго страдание е това, с което минаваш през живота, и то е градивно. Смятам, че героините на "Маймуни през зимата" изпитват този тип страдание. Техният живот продължава и след финала, те се борят и искат да постигнат нещо. Прожекциите пред публика показаха, че филмът разчувства, но не потиска.

Как гледате на етиката "женски филм", какви са режисьорските ви примери?

Много ми допада творческата смелост на Вера Хитилова, изтънчената женственост на Джейн Кемпиън, финият психологизъм и чувството за хумор на София Копола. Влюбена съм в режисьори като Бунюел, Антониони, Хичкок. За мен няма разделение на мъжки и женски филми.

Емоцията помага или пречи професионално?

Когато епизодът се е получил емоционално, можеш да си позволиш да кривнеш от рационалната подредба на нещата. И това е съществената разлика с живота. Именно силата на емоциите в един филм го прави автентичен, разпознаваем за зрителя. Мисля, че "Маймуни през зимата" е доказателството за това.

Наследената любов към киното ли ви дава силата и увереността?

Ние сме живели в такава среда - в театъра, на репетиции, на снимачни площадки. Свидетели сме на успехите на родителите си. Опашките за билети в Сатиричния театър стигаха до площад "Славейков", "Козият рог" сигурно е гледан от девет милиона... С Невена сме свидетели на това, то се случваше около нас и с нас. От само себе си всяка започва да се стреми към същото. Аз станах режисьор, защото, когато татко почина, бях на 15 и най-буквално се запитах какво ще стане с това, което той правеше. Не можех да допусна, че то изведнъж ще секне, ще изчезне. Аз не знам друг живот, освен да се прави кино, театър. И реших - няма да позволя това, което направи баща ми, да прекъсне.

Какво би станало, ако си размените ролите с Невена?

Слабостта на жената режисьор е, че много зависи от отношението на другите. За мен е много страшно, когато липсва доверие. Веднага го усещам. Затова Невена беше много важна за мен. Това е нашият филм, не мога да кажа, че "Маймуни през зимата" е моят филм. Ако си сменим ролите, пак щеше да бъде нашият, но друг. Тогава аз щях да се съоб­разявам с това, което тя вижда или иска.

Женската чувствителност ще продължава ли да е тема и на следващия ви проект?

Той е за телевизията, в него главният герой е мъж, аутсайдер на нашето време. По сценарий е на средна възраст, но мисля да го направя млад човек. Оператор пак ще е Рали Ралчев, сценарист е Красимир Крумов. Имам и един интересен текст на Мая Остоич, не е сценарий, а дневник на едно дете. По него ще направя, ако е рекъл господ, следващия си игрален филм. Ще пиша сценарии, ще търся продуценти.

На какво се дължи промяната в българското кино напоследък?

Оцеляхме, узряхме, започнахме да се отнасяме към киното професионално. Да го мислиш, да се усъвършенстваш, да следиш новите тенденции, да кандидатстваш за субсидии. Да усетиш на каква тема трябва да е филмът. Така се получи с едно средно поколение. Например в "Обърната елха" виждам един не толкова мрачен Иван Черкелов, сигурно е от комбинацията с Васил Живков. Мечтая си българските филми да се правят само с български пари, а не непрекъснато да се търсят чужди копродуценти.

Милена Андонова:

Филмът ми хареса много.Почувствах го.Превзе ме.
Но не мога да си обясня едно - защо един толкова хубав български филм(хубаво, направен с немски пари)не е издаден все още на dvd, а други, ненаградени продукции(ще нарека прехвалени) - "Бунтът на L."- пуснаха с вестниците...???